{"title":"Анализ на разходите за провеждане на интравенозна бифосфонатна терапия при пациенти с онкологични заболявания","authors":"Ралица Райчева, Мери Христамян","doi":"10.36865/2019.v10i1.65","DOIUrl":null,"url":null,"abstract":"Цел: Ретроспективен анализ на преките разходи за провеждане на интравенозна бифосфонатна (БФ) терапия за периода 2012 – 2016 г. \nМатериали и методи: Данните за анализираните единици на наблюдение са извлечени от регистрите на аптечните бази на болничните заведения в област Пловдив, в които се прилага БФ терапия. В допълнение са анализирани и годишните разходи за золедронова киселина, достъпни от регистъра на НЗОК. Всички разходи са количествено определени на базата на национални ставки, определени от законодателя. \nРезултати: Преките разходи за лекарствена терапия за страната спадат 32 пъти от 2018 г. до 2012 г. – от 8 983 283.42 лв. до 276 722.51 лв. Тази тенденция се наблюдава и при данните от болничните аптеки, при които спадът е 99 пъти от 2012 г. до 2016 г. – от 2 334 138.90 лв. до 23 542.65 лв, но тук влияние оказва не само спада в цената на терапията, но и близо 4 пъти по-малкия брой на заплатените опаковки – от 4004 бр. за 2012 до 1402 бр. за 2016 г. Средният брой на вливките за една година е сравнително малък: 2012 г. и 2013 г. – медиана 5 бр. (минимум 1 бр. – максимум 14 бр.); 2014 г. – медиана 5 бр. (минимум 1 бр. – максимум 16 бр.); 2015 г. и 2016 г. – 3 бр. (минимум 1 бр. – максимум 14 бр.). \nЗаключение: Важна последица от болестта е, че индивидите не могат да изпълняват обичайните си ежедневни дейности и така освен, че се разходва бюджета на НЗОК се търпят и производствени загуби.","PeriodicalId":243754,"journal":{"name":"Редки болести и лекарства сираци","volume":"33 1","pages":"0"},"PeriodicalIF":0.0000,"publicationDate":"2019-03-28","publicationTypes":"Journal Article","fieldsOfStudy":null,"isOpenAccess":false,"openAccessPdf":"","citationCount":"0","resultStr":null,"platform":"Semanticscholar","paperid":null,"PeriodicalName":"Редки болести и лекарства сираци","FirstCategoryId":"1085","ListUrlMain":"https://doi.org/10.36865/2019.v10i1.65","RegionNum":0,"RegionCategory":null,"ArticlePicture":[],"TitleCN":null,"AbstractTextCN":null,"PMCID":null,"EPubDate":"","PubModel":"","JCR":"","JCRName":"","Score":null,"Total":0}
Анализ на разходите за провеждане на интравенозна бифосфонатна терапия при пациенти с онкологични заболявания
Цел: Ретроспективен анализ на преките разходи за провеждане на интравенозна бифосфонатна (БФ) терапия за периода 2012 – 2016 г.
Материали и методи: Данните за анализираните единици на наблюдение са извлечени от регистрите на аптечните бази на болничните заведения в област Пловдив, в които се прилага БФ терапия. В допълнение са анализирани и годишните разходи за золедронова киселина, достъпни от регистъра на НЗОК. Всички разходи са количествено определени на базата на национални ставки, определени от законодателя.
Резултати: Преките разходи за лекарствена терапия за страната спадат 32 пъти от 2018 г. до 2012 г. – от 8 983 283.42 лв. до 276 722.51 лв. Тази тенденция се наблюдава и при данните от болничните аптеки, при които спадът е 99 пъти от 2012 г. до 2016 г. – от 2 334 138.90 лв. до 23 542.65 лв, но тук влияние оказва не само спада в цената на терапията, но и близо 4 пъти по-малкия брой на заплатените опаковки – от 4004 бр. за 2012 до 1402 бр. за 2016 г. Средният брой на вливките за една година е сравнително малък: 2012 г. и 2013 г. – медиана 5 бр. (минимум 1 бр. – максимум 14 бр.); 2014 г. – медиана 5 бр. (минимум 1 бр. – максимум 16 бр.); 2015 г. и 2016 г. – 3 бр. (минимум 1 бр. – максимум 14 бр.).
Заключение: Важна последица от болестта е, че индивидите не могат да изпълняват обичайните си ежедневни дейности и така освен, че се разходва бюджета на НЗОК се търпят и производствени загуби.