The orthography profile of a Bulgarian clerk of 1889 (Sofia region)

Резюме. В статията се анализира правописът на един административен документ от 1889 г., описващ облеклото на населението в тогавашното Софийско окръжие. Десет години след Освобождението от османска власт, българските окръжни управители са получили въпросник, по който да опишат дрехите, аксесоарите и обувките на населението. Секретарят на окръжния управител на София съставя такъв документ, описващ традиционното облекло и даващ информация за местните термини, за местното производство и вносните стоки, за цените на дрехите и аксесоарите. В последните две декади на XIX в. все още няма кодифициран единен правопис в новоосвободената държава, но съществува богата възрожденска писмена практика. Анализът на правописа на този документ показва, че секретарят на софийския окръжен управител се е стремял да бъде последователен, доколкото е възможно при липса на кодифициран правопис, отразен в правописен речник. Той се е стремял да използва ь, ъ, ѣ, ѫ според етимологията и грешките са сравнително малко. Най-голямо вариране има при означаване на определителния член за м.р. ед.ч. Повечето варианти отразяват предпочитанията на различните правописни школи, които са били авторитетни в последната четвърт на ΧΙΧ в. В основни линии той е следвал правописните правила, предложени от Марин Дринов още преди Освобождението, но се усеща влиянието на Търновската книжовна школа и на правописа на Любен Каравелов – от тях са взети особености, които са по-близки до говоримия език.