Постмодернизъм и литературен канон : сблъсък с щастливо развитие

Abstract

International audience Подхождайки към литературния канон през едновременно конститутивната му и представителна функция по отношение на националната идентичност, авторката разглежда концептуалното противоречие, което лежи в основата на конфликтните отношения между постмодернизъм и канон в сръбската и българската литератури. И в двете култури постмодерното мислене и поетика допринасят за разколебаването на традиционното схващане за канон и история на литературата. Тъй като дават предимство на диалога с чуждестранната литература, сръбските автори биват обвинявани, че обръщат гръб на националните литературни особености, които дотогава критиката традиционно е изтъквала. Българските писатели пък охотно се оглеждат в текстовете на първите български класици, като ги пренаписват в пародиен план с цел да разкрият литературната структура на националните митове. Така въпреки привидната несъвместимост между постмодернизъм и литературен канон техният сблъсък в последните десетилетия на xx век играе важна роля за преминаването към едно ново схващане за история на литературата, което повече от всякога се опира на принципите на полифонията и диалогичността. By addressing the question of literary canon trough its dual constitutive and representative function with regard to national identity, the author questions the conceptual opposition on which the relations between postmodernism and canon are founded in Serbian and Bulgarian literatures. In both those cultures postmodern thought and poetics contribute to challenge the traditional understanding of canon and history of literature. Serbian authors are criticised for being more interested in dialogue with foreign literatures and thus turning away from the national specificities which were, till then, usually put forward by literary criticism. The Bulgarian writers, on the contrary, gladly look back at the texts of the first Bulgarian classics but they do so by rewriting them in a parodic way in order to reveal the literary structure of the national myths. However, despite the apparent incompatibility between postmodernism and literary canon, their encounter during the last decades of the twentieth century played a key role in moving towards a new concept of history of literature which relies more than ever on the principles of polyphony and dialogism. En abordant la question du canon littéraire par sa double fonction constitutive et représentative à l’égard de l’identité nationale, l’auteur interroge l’opposition conceptuelle sur laquelle se fondent les rapports entre postmodernisme et canon dans les littératures serbe et bulgare. Dans ces deux cultures, la pensée et la poétique postmodernes favorisent la remise en cause de la conception traditionnelle du canon et de l’histoire de la littérature. Recherchant davantage le dialogue avec les littératures étrangères, les auteurs serbes se voient reprocher de tourner le dos aux spécificités littéraires nationales qui étaient jusqu’alors mises en avant par la critique. Les écrivains bulgares en revanche se tournent volontiers vers les textes des premiers classiques bulgares, mais c’est pour les réécrire sur un mode parodique afin de dévoiler la structure littéraire des mythes nationaux. Et pourtant, malgré l’apparente incompatibilité entre postmodernisme et canon littéraire, leur rencontre dans les dernières décennies du xxe siècle a joué un rôle déterminant dans l’évolution vers une nouvelle conception de l’histoire de la littérature qui s’appuie plus que jamais sur les principes de la polyphonie et du dialogisme.