Притчи Соломонови във Втория берамски бревиар

Abstract

В статията са разгледани две четива от Притчи Соломонови (1,1–9 и 3,13– 20), поместени във Втория берамски бревиар, в съпоставка с три глаголически и три кирилски средновековни източника: Първи Връбнички бревиар от ХІІ-ХІІІ в., Хървоев мисал от началото на ХV в., Чешка глаголическа библия от 1416 г., Григоровичев паримейник от ХІІ в., ръкопис от РНБ F .І.461 от ХІV в., Острожка библия от 1591 г. От сравнението се вижда, че между гръцкия и латинския текст на тези четива има разлики както на синтактично, така и на лексикално равнище. В първото четиво двата хърватски бревиара най-често следват синтаксиса на латинския текст, като запазват лексиката от ранния (Кирило-Методиев) превод от гръцки. Във второто четиво между двата хърватски бревиара има повече и по-значителни разлики. Първият връбнички бревиар сдържа стария превод от гръцки почти без промени и съвпада с кирилските източници, а във Втория берамски бревиар и Хървоевия мисал текстът съответства на латинския синтактично и по дължина, но в повечето случаи се пази старата Кирило-Методиева лексика. Прави впечатление голямата текстова близост между двата хърватски паметника (Втория берамски бревиар и Хървоевия мисал). Трите кирилски текста съвпадат почти напълно и очевидно възхождат към един и същ древен превод (Кирило-Методиевия). Чешкият превод следва латинския текст, като в него се използват редица типично чешки лексеми ( opatrnost , robat , zprava , počatek , bazen , blazеn , nahrdlek , nalezenie , prodlenie , pravica , levica, cesta , pokoine).