Оценка на разходната ефективност на здравните технологии в България – методологични проблеми и потенциални възможности

Abstract

През последните години, месеците октомври – декември се утвърдиха като време за нови идеи за реформи в здравеопазването и в частност управлението на публичните разходи за лекарствени продукти на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В края на 2017 г. водеща тема бе предложението за мораториум за заплащане на нови лекарствени терапии. Тази година приетите мерки са значително по-мащабни. Настоящата редакционна статия няма за цел да описва и анализира тези промени предвид факта, че предстои допълнително конкретизиране на механизмите за тяхното прилагане с евентуален преходен период, както и възможно произнасяне по тях от страна на Конституционния съд на Република България. Сред условните нововъведения е въвеждането на т. нар. принцип за разходна ефективност в начина, по който НЗОК ще заплаща лекарствените продукти. Съгласно приетата законова дефиниция, разходна ефективност на лекарствен продукт/терапевтичен курс е съотношението между постигане на терапевтичен резултат от прилагане на лекарствен продукт/лекарствена терапия и разходване на средства от бюджета на НЗОК за същия продукт/терапия при съпоставянето му с друг/други лекарствен/лекарствени продукт/продукти или лекарствени терапии, представляващи терапевтични алтернативи и заплащани напълно или частично от НЗОК. Съответно, предписването на даден лекарствен продукт/терапевтичен курс ще се извършва съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи – лекарствени продукти с доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност.