Икономическата ефективност при аварийно спасителни работи (Economic Effectiveness in Emergency Rescue Work)

Abstract

Bulgarian Abstract: Докладът разглежда икономическата ефективност при аварийно спасителни работи, като акцентира на очакваните социални ефекти и формулира основни изводи за връзката между икономическата и социалната активност и нуждата от приложение на интегрирани подходи за оценка на ефективността. Ефективността, като социален феномен, се явява във вида на качествено-количествената характеристика за максимално развитие на човешките ресурси, форми на социална жизнедеятелност и управление на обществото, при отчитане на минималните социални, политически, икономически и нравствени разходи. Този подход ни позволява да разглеждаме социалната ефективност като универсален подход за изразяване степента за резултативност на позитивното и негативното функциониране в развитието на социалните институти и процеси. При това, широко разбираният принцип за социална ефективност излиза извън пределите на даденото съотношение, доколкото отчита и интегрира още няколко най-важни измерения на ефективността от социалната дейност. Става дума за нейната ориентираност за достигане на обществено значими, нормативно зададени цели за развитие на обекта за социално управление, оценката за последователността и реалната степен за приближение до търсения обществен интерес в порядъка на „саморазвитие” на системата, ориентацията спрямо качеството на управленската дейност. Тези аспекти за измерване на социалната ефективност следва закономерно да намерят отражение в построяването на общия модел или принцип за икономическа и социална ефективност, анализиран в настоящия доклад. English Abstract: The paper examines the economic efficiency in emergency rescue operations, focusing on the expected social impact and formulating basic conclusions about the relationship between economic and social activity and the need for application of integrated approaches to assess the effectiveness. Effectiveness as a social phenomenon appears in the form of qualitative and quantitative characteristics for maximum development of human resources, forms of social activities and management of society, taking into account the minimum social, political, economic and moral costs. This approach allows to consider social performance as a universal approach to express the level of productivity of research on positive and negative functioning in the development of social institutions and processes. Moreover, the widely understood principle of social effectiveness goes beyond the given ratio as far as it takes into account and integrates some other important dimensions of the effectiveness of social activity. It's about its orientation to achieve socially significant, legally set targets for development of the object of social management, evaluation of consistency and the actual degree of approximation to the searched public interest in the order of the "self-development" of the system, and the orientation towards quality management activities. These aspects for measuring the social performance should naturally be reflected in the construction of a general model or principle of economic and social effectiveness analyzed in this report.