Наследствена сфероцитоза тип 4, установена чрез цялостно екзомно секвениране

Abstract

Въведение: Наследствената микросфероцитна анемия е разпространена с честота 1 : 2000/5000, което я прави една от най-често срещаните вродени хемолитични анемии, причинени от нестабилност на плазмената мембрана на еритроцитите. Целта на изследването е да се използва цялостно екзомно секвениране за идентифициране генетичен вариант, асоцииран с наследствена сфероцитоза при пациент от българска популация. Материал и методи: Касае се за мъж на 39 години с характерен фенотип за наследствена сфероцитоза: един епизод на тежка хемолитична криза, ехографски данни за хепатоспленомегалия, холелитиаза, нефролитиаза и микросфероцитоза. Синът на пробанда е на 4 години с лека клинична изява на заболяването – постоянна ретикулоцитоза и продължителна неонатална жълтеница. ДНК беше изолирана от кръвни проби, взети от бащата и сина. При бащата беше проведено цялостно екзомно секвениране, докато последващото изследване на сина включваше целенасочено секвениране на екзон 17 от гена SLC4A1, използвайки платформа Illumina MiSeq. Данните бяха подложени на стандартен биоинформатичен анализ. Резултати: Анализът на данните от екзомното секвениране на пробанда доказа хетерозиготно носителство на патогенна мутация в SLC4A1: NM_000342.3: c.2279G> A (p.Arg760Gln), асоцииран с автозомно-доминантна форма на сфероцитоза тип 4. При таргетното секвениране патологичният вариант е установен в хетерозиготно състояние и при сина на пробанда. Заключение: Изследването обогати познанията относно генетичната причина на наследствената сфероцитоза в българската популация. Ранното диагностициране е важно, тъй като помага за осъществяване на персонализиран подход към носителите на патологичен вариант и превенция на потенциални тежки усложнения. Провеждането на цялостно екзомно секвениране е полезно и препоръчително като част от рутинната клинична практика.