B. Borisov
{"title":"罗多比民歌教学中存在的问题及克服方法","authors":"B. Borisov","doi":"10.34671/sch.svb.2019.0304.0006","DOIUrl":null,"url":null,"abstract":"UDC 372.878:781.22 DOI: 10.34671/SCH.SVB.2019.0304.0006 ПЕДАГОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РОДОПСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ © 2019 Борисов Борислав Иванов, докторант по музика Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (4027, България, Пловдив, бул.”България”, No236, e-mail: bobi9006@abv.bg) Анотация. Научната публикация представя Родопската фолклорна област тъй като тя е най-изследваната в България като повечето песни там, имат лирични мелодии и текст. Най-характерният инструмент за тази област е каба гайдата, която отговаря повече на мъжкия диапазон и глас, докато женският глас не винаги може да изпее височините, поради големия амбитус на родопската песен. Най-използваните орнаменти в тази област са форшлаг и групето като мъжете, за разлика от жените, пеят с по-малък амбитус, по-малко орнаменти и елементарен ритъм. Всяка фолклорна област има свой специфичен диалект. В родопския има съчетание на гласни, които се произнасят широко чрез участието на свободни лицеви мускули и омекотено произнасяне на всички съгласни. Съчетанието на гласните с техните разновидности прави този диалект мек и напевен, което го прави вокален. В родопската фолклорна област говорът на жените е в по-висок регистър и така се създава слухово усещане, че звукът е насочен в по-високите резонатори, а оттам звукоизвличането при пеене, се доближава до фалцетния регистър. Може да се обобщи, че педагогичните проблеми при изпълнение на народни песни от Родопската фолклорна област не са малко, защото в нея се срещат такива орнаменти, които изискват много точно изпълнение, поради спецификата на песенния стил, строежът на песните, техният голям амбитус и специфичен диалект. Всичко това, усъвършенствано и изпълнено със съпровод на каба гайда, дава представа за маниера на изпълнение на родопски народни песни. Ключови думи: Родопи, каба гайда, маркато, портаменто, форшлаг, групето, амбитус, безмензурни песни, легато, глисандо, здукообразуиване, дишане, ключично дишане, тремолиране, носово, вяло и задавено звучене, подземане и форсиран звук.","PeriodicalId":34322,"journal":{"name":"Nauchen vektor na Balkanite","volume":" ","pages":""},"PeriodicalIF":0.0000,"publicationDate":"2019-11-30","publicationTypes":"Journal Article","fieldsOfStudy":null,"isOpenAccess":false,"openAccessPdf":"","citationCount":"0","resultStr":"{\"title\":\"PEDAGOGICAL PROBLEMS IN THE IMPLEMENTATION OF RHODOPE FOLK SONGS AND METHODS FOR OVERCOMING THEM\",\"authors\":\"B. Borisov\",\"doi\":\"10.34671/sch.svb.2019.0304.0006\",\"DOIUrl\":null,\"url\":null,\"abstract\":\"UDC 372.878:781.22 DOI: 10.34671/SCH.SVB.2019.0304.0006 ПЕДАГОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РОДОПСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ © 2019 Борисов Борислав Иванов, докторант по музика Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (4027, България, Пловдив, бул.”България”, No236, e-mail: bobi9006@abv.bg) Анотация. Научната публикация представя Родопската фолклорна област тъй като тя е най-изследваната в България като повечето песни там, имат лирични мелодии и текст. Най-характерният инструмент за тази област е каба гайдата, която отговаря повече на мъжкия диапазон и глас, докато женският глас не винаги може да изпее височините, поради големия амбитус на родопската песен. Най-използваните орнаменти в тази област са форшлаг и групето като мъжете, за разлика от жените, пеят с по-малък амбитус, по-малко орнаменти и елементарен ритъм. Всяка фолклорна област има свой специфичен диалект. В родопския има съчетание на гласни, които се произнасят широко чрез участието на свободни лицеви мускули и омекотено произнасяне на всички съгласни. Съчетанието на гласните с техните разновидности прави този диалект мек и напевен, което го прави вокален. В родопската фолклорна област говорът на жените е в по-висок регистър и така се създава слухово усещане, че звукът е насочен в по-високите резонатори, а оттам звукоизвличането при пеене, се доближава до фалцетния регистър. Може да се обобщи, че педагогичните проблеми при изпълнение на народни песни от Родопската фолклорна област не са малко, защото в нея се срещат такива орнаменти, които изискват много точно изпълнение, поради спецификата на песенния стил, строежът на песните, техният голям амбитус и специфичен диалект. Всичко това, усъвършенствано и изпълнено със съпровод на каба гайда, дава представа за маниера на изпълнение на родопски народни песни. Ключови думи: Родопи, каба гайда, маркато, портаменто, форшлаг, групето, амбитус, безмензурни песни, легато, глисандо, здукообразуиване, дишане, ключично дишане, тремолиране, носово, вяло и задавено звучене, подземане и форсиран звук.\",\"PeriodicalId\":34322,\"journal\":{\"name\":\"Nauchen vektor na Balkanite\",\"volume\":\" \",\"pages\":\"\"},\"PeriodicalIF\":0.0000,\"publicationDate\":\"2019-11-30\",\"publicationTypes\":\"Journal Article\",\"fieldsOfStudy\":null,\"isOpenAccess\":false,\"openAccessPdf\":\"\",\"citationCount\":\"0\",\"resultStr\":null,\"platform\":\"Semanticscholar\",\"paperid\":null,\"PeriodicalName\":\"Nauchen vektor na Balkanite\",\"FirstCategoryId\":\"1085\",\"ListUrlMain\":\"https://doi.org/10.34671/sch.svb.2019.0304.0006\",\"RegionNum\":0,\"RegionCategory\":null,\"ArticlePicture\":[],\"TitleCN\":null,\"AbstractTextCN\":null,\"PMCID\":null,\"EPubDate\":\"\",\"PubModel\":\"\",\"JCR\":\"\",\"JCRName\":\"\",\"Score\":null,\"Total\":0}","platform":"Semanticscholar","paperid":null,"PeriodicalName":"Nauchen vektor na Balkanite","FirstCategoryId":"1085","ListUrlMain":"https://doi.org/10.34671/sch.svb.2019.0304.0006","RegionNum":0,"RegionCategory":null,"ArticlePicture":[],"TitleCN":null,"AbstractTextCN":null,"PMCID":null,"EPubDate":"","PubModel":"","JCR":"","JCRName":"","Score":null,"Total":0}
引用次数: 0
PEDAGOGICAL PROBLEMS IN THE IMPLEMENTATION OF RHODOPE FOLK SONGS AND METHODS FOR OVERCOMING THEM
UDC 372.878:781.22 DOI: 10.34671/SCH.SVB.2019.0304.0006 ПЕДАГОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РОДОПСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ © 2019 Борисов Борислав Иванов, докторант по музика Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (4027, България, Пловдив, бул.”България”, No236, e-mail: bobi9006@abv.bg) Анотация. Научната публикация представя Родопската фолклорна област тъй като тя е най-изследваната в България като повечето песни там, имат лирични мелодии и текст. Най-характерният инструмент за тази област е каба гайдата, която отговаря повече на мъжкия диапазон и глас, докато женският глас не винаги може да изпее височините, поради големия амбитус на родопската песен. Най-използваните орнаменти в тази област са форшлаг и групето като мъжете, за разлика от жените, пеят с по-малък амбитус, по-малко орнаменти и елементарен ритъм. Всяка фолклорна област има свой специфичен диалект. В родопския има съчетание на гласни, които се произнасят широко чрез участието на свободни лицеви мускули и омекотено произнасяне на всички съгласни. Съчетанието на гласните с техните разновидности прави този диалект мек и напевен, което го прави вокален. В родопската фолклорна област говорът на жените е в по-висок регистър и така се създава слухово усещане, че звукът е насочен в по-високите резонатори, а оттам звукоизвличането при пеене, се доближава до фалцетния регистър. Може да се обобщи, че педагогичните проблеми при изпълнение на народни песни от Родопската фолклорна област не са малко, защото в нея се срещат такива орнаменти, които изискват много точно изпълнение, поради спецификата на песенния стил, строежът на песните, техният голям амбитус и специфичен диалект. Всичко това, усъвършенствано и изпълнено със съпровод на каба гайда, дава представа за маниера на изпълнение на родопски народни песни. Ключови думи: Родопи, каба гайда, маркато, портаменто, форшлаг, групето, амбитус, безмензурни песни, легато, глисандо, здукообразуиване, дишане, ключично дишане, тремолиране, носово, вяло и задавено звучене, подземане и форсиран звук.