Знания, комуникация с медицинските специалисти и нагласи за явяване на преглед сред граждани, подлежащи на онкологичен скрининг

Abstract

Онкологичният скрининг е една от мерките за контрол на раковите заболявания. Въвеждането на програми с широк обхват може да доведе до значително намаляване на смъртността и заболяемостта, ако се спазват критериите за качество. В България скринингът е опортюнистичен, несистемен и неефективен. Цел: Да се проследят знанията и нагласите за явяване на преглед сред подлежащи на цервикален, мамографски и колоректаклен скрининг лица, както и оценката им за комуникацията с медицинските специалисти, ангажирани с превенцията на рака в България. Методи: Анкетирани са 300 граждани на възраст над 25 години, разпределени в три групи според скрининговата локализация. Данните са събрани през месец май 2018 г. чрез стандартизирани интервюта в дома на респондентите. Резултати: Знанията за скрининговите тестове и изследвания сред гражданите са недостатъчни и се различават значително за различните локализации. Медицинските специалисти не предоставят достатъчна информация относно ползите и рисковете от скрининговите изследвания. Сред гражданите преобладават позитивните нагласи за явяване на скрининг, като препоръката от лекар е предпочитана пред писмената покана. Заключение: Необходими са постоянни усилия за повишаване информационното ниво и знанието относно скрининговите изследвания, тяхната същност и цели. Нужно е разработване на алгоритми и указания към медицицинските специалисти провеждащи скринингови прегледи, както и унифицирана документация.